Tuesday, November 21, 2006

0 Документи за сръбската пропаганда в Македония-ІV (1904-1908)

| More

Откъси от документи, за сръбската въоръжена пропаганда в Македония, 1904-1908


Из поверителен рапорт № 22 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София

Битоля, 14 януари 1904 година

“...След като се закрепиха криво-лево в Куманово и Тетово, те се спуснаха на юг с очи, обърнати към Прилеп и Битоля. За съжаление, по пътя към тия два града те не срещнаха особен отпор, тъй като населението на много места, макар чисто българско, не е проникнато от достатъчно национален дух... В същото време, сръбското правителство в сама Сърбия зема непростими мерки спроти всички ония българи (македонци из Кичевско, и особено от Долно-Кичевско и от Гостиварско), което намират препитанието си в Сърбия. Мнозина от тези нещастници се поставят пред алтернативата: или да отворят в селата си сръбски училища и да приемат сръбски свещеници или се заплашват, че имотите им в Сърбия ще бъдат конфискувани.....тъй щото населението падна в още по голямо униение и, опростяло, подобно на давещия се, се вижда заставено да се хвърли в обятията на тогоз, който пръв му се притече на помощ. ..дадоха му материална подкрепа, раздават му и сега още вагони с брашно, дрехи и пари...Там пък, дето туй средство не помага, те казват на населението, че работят заедно с българските комитети за постигане на целта....Понеже цело Кичевско почти представлява планински край, местното население би могло да се препитава със скотовъдство, което за жалост не вирее, тъй като дебряните-арнаути ежегодно на есен наводняват тия места и оплячкосват всичкия почти едир и дребен доблитък. Ето защо по-голема част от мъжкото население странствува по Сърбия и Румъния, дето дири своя поминък. Ала от цело Кичевско най-занемарено и съсипана икономически е нахията Порече... Убийствата, грабежите, безчестията на моми и жени са нещо обикновенно за този злочест край... При все туй до въстанието сръбския успех, бе по-слаб сравнително и те самите лесно не можеха да разберат в кои села имат училища, защото в Порече селата се ръководят от 4-5 души свещенници, които, докато получават заплатата, стават или гърци, или пък се обръщат към българската Кичевска община....Учителите на много места са заменени с учителки, които , естествено, не могат да дадат нужния отпор на сърбизма. Малкото учители, които са останали тук-там със слаби изключения, са хора малодушни, страхливи, неподготвени за работа. Кичевският главен учител Лев п. Василев е човек на 60 години и отдавна не заслужава своето име......В поречето те имат вече и три чети, състоящи се от по 15-18 човека. Повечето четници, са изпратени от Сърбия...1) Да се назначат във всички по-главни пунктове свестни, енергични и добре платени учители, като се заменят с такива Кичевските и другите некадърни учители..”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.205, л.1-18.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 323-329.



Из рапорт № 56 в Битоля до министър-председателя Р. Петров

Битоля, 29 януари 1904 год.

“...Според сведенията които имам, в някои от посърбените села поповете лесно могат да се откажат от сърбизма срещу известни възнаграждения. Такива са например свещенниците: Поп Ангел от с. Премка, поп Китан от с. Орланци и попът в с. Крапа.”

ЦДИА, оп.1, а.е. 76, л. 14-15.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 330.


Заявление на учители и кметове от с. Лазарополе (Lazaropole), Реканско.

“с. Лазарополе, 2 март 1904 год

Ето вече пет години от както в нашето село се отвори сърбоманско училище...”

ЦДИА, ф. 331, оп.1, а.е. 761, л.20-21.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 331.


Рапорт № 373 в Скопие до министър-председателя Р. Петров

2 юни Скопие, 1904

“....самия текст на устава на сръбско-македонската революционна организация:
...10. На същото наказание ще бъдат подлагани и българите, които биха се отнесли неприязнено към сръбската кауза...”

ЦДИА, оп.1, а.е. 213, л.6-7.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 338-339.


Поверителен рапорт № 445 от БТА в Скопие до м.предс. Р. Петров

Скопие, 3 юли 1904

“....Агитацията си пред масата от българското население водели в името на някакво си “сръбско-българско братство” в подкрепа на което разпространяват едно табло с дейците на българо-сръбския договор...”

ЦДИА, ф. 335, оп.1, а.е. 213, л.6-7.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 339.


Поверителен рапорт № 614 от БТА в Скопие до министъра на вътрешните работи Д. Петков

Скопие, 5 септември 1904

“...Едно от изобретенията на сръбската порпаганда за ширенето на сърбизма в Скопско, е образуването на земледелчески дружества. За постигането на тая цел членовете внасят ежемесечно по 6 гроша.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е 211, ел.1-2.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 340.


Из “твърде поверителен рапорт № 940, до мин. председателя..”

Солун, 10 ноември 1904

“...При подобни разговори повереното ми Агентство е държало и държи следния език:-Вътрешната организация води самостоятелна политика, на която българското правителство и Екзархията не могат да влияят, защото водителите на тая организация са в Македония. Тя, организацията, найстина има двойца делегати в София, но те повечето пъти са безсилни, защото съществующите в Македония чети, и началници не обръщат внимание на мненията и съветите им . Красноречиво доказателвство за самостоятелната политика на Вътрешната Организация е последната заповед на четите да се затворят всички български училища, в Петричката и Струмишката каази. Има даже убит учител и други лица, задето не са се покорили на това разпореждание. Така щото, виждате, че четите действуват и против българските интереси блез да може да направи нещо Екзархията или Българското Правителство. И не само това. Колко пъти четите на Вътрешната Организация биха, убиваха и разоръжаваха четите на Върховистите по единствената причина, че върховистите не отиваха по програмата и политиката на централистите! Колко върховисти българи загинаха по тази причина! Виждате, че не само сръбските чети и сръбските учители се преследват, а се преследва всякой, който отива против програмата и политиката на Вътрешната организация. Следователно, тя е в състояние да спре гонителите на сръбските учители и училища, ако това не е против нейните правилници и против нейната политика. ”

ЦДИА, ф.321, оп.1, а.е. 1573, л.73.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 342-343.


Писмо № 1539 до министъра на външните работи...

Белград, 24 ноември 1904

“..В един от последните рапорти на Княжеския Търговски Агент в Скопие, се говори, че сръбския войвода Мицко (известен още и като "Мицко Поречки", Мицко Крстић, Micko Krstić: - автора на блога) слязъл от Порече в Гостивар и захванал да действува, “заедно с албански чети”... В един от последните си рапорти имах честта да донеса, че отделението за пропагандата вика тукашните македонци (фурнаджии, бозаджии и др.) и им предложи да представят свидетелства, че семействата им се черкуват при сръбски севщенник, а децата им посещават сръбски училища. Същото беше направено в Ниш.”

ЦДИА, ф. 331, оп.1 , а.е.76, л. 42.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, стр. 343-4


Поверително писмо № 1602, до МВРИ..

Белград, 8 декември 1904

“..Инспектора на ромънските училища в Македония, цинцарина, г-н. Лазар Дума-бивш чиновник в сръбското мвинистерство на Външните работи “по пропагандата”, а после драгоманин в тукашната румънска легация, получава от сърбите месечна заплата от 200 лева. Той е в много добри отношения с Министра Ст. Протич и често му препоръчва разни македонци.
Студента Йован Алексич, родом от Куманово, тези дни ходи по Белград да събира по подписка помощи за четите. Той не се притеснявал да казва, че парите се събирали за оръжие и други потребности на четниците, които действуват “против бугараша..."

ЦДИА, ф.331, оп.1 а.е. 76, л. 44.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 344-345.


Поверително писмо № 665 до българския търговски агент в Скопие..

Солун, 2 април 1905

“....Сега напоследък, повереното ми Агентство ме уведоми, че въпросните двоица учители, били повикани в сръбското генерално консулство, дето ги попитали могат ли при случай, да пазят в квартирите си по един-или двоица сръбски четници. По причина, че отговорили, че въпроса е важен и трябва да се поразмислят и двоицата казани учители били отчислени и сега се намервали в Бруса, дето отишли да изучават копринарството.”

ЦДИА, ф.335, оп.1 , а.е. 213, л.10

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 348.


Рапорт № 525 до министър-председателя...

Скопие, 3 април 1905
“...На 26 март (1905) н.г. една сръбска чета е нападнала за трети път село Дренък, Кумановска кааза, което не е могло този път да даде отпор, и цялото село е било принудено да премине на сръбска страна.
На 28 март е нападнато отново село Облавци, с.г., кожето и тоя път е успяло да отблъсне нападението на сръбската чета.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.11-15.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 349.


Рапорт № 566, до мин.-председателя...
Скопие, 11 април 1905

“В допълнение от писмото (рапорта ) ми, под насрещния номер, чест имам да Ви явя, че селото Облавци, Кумановска каза, на 7-8 април 1905 того е било наново нападнато от една сръбска чета, която е запалила къщата, на ходяща се край селото на Ангел Станков.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259, л.1.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 350.


Рапорт № 589 до мин. председателя...
Скопие, 16 април 1905

“На 7 (април, 1905) того е нощувала в недавно преминалото на сръбско страна с. Ячинци, Кумановска каза, една сръбска чета от 45 души с трима воиводи: Павле Ячински-Криворечки войвода, Йован-бивш сръбски учител във Велешко (става реч, за Јован Стојковић-Бабунски, Jovan Babunski) и поручик Райкович, от Белград...”

ЦДИА, ф. 332, оп. 1, а.е.15, л.45

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 351.


Рапорт № 711 до Мин. председателя...

Скопие, 30 юли 1905

“На 15 (юли 1905) того в Скопие се състоя конгреса на сръбските дейци в Македония, в които са взели участие делегати от Охридско, Воденско, Солунско и Битолско извън делегатите из Косовския вилает, за разменявание на мисли по положението им върху мерките, които подлежи да бъдат взети, в предив предстоящето преброяване на население.”

ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 213, л. 28.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 354.


Рапорт № 856 до министър-председателя...

Скопие, 7 декември 1905

“....сръбската чета, която бе нападнало с. Папрадище, Велешка кааза, и отвлече, като залог четирима селски първенци, а именно: Трайко Андонов, Трайко Андреев, Трайко Трайчев и Кузманов, на пътя между с. Ново-село и Стари-град, същата каза пресрещнала на 3 того българския свещеник от последното село, когото и по-рано дирили, и го заклали насред пътя.
След това, четниците сами съобщили на селото, за извършеното от тях злодеяние, като заплашили, че всички в селото ще постигне тая участ, ако не станат сърби.”

ЦДИА, ф. 335, оп.1, а.е.213, л. 52

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 355.


Поверителен рапорт № 8 до министър-председателя...

Скопие, 9 януари 1906

“Узнах от достоверно писмо, за новия план на действие на сръбските комитети, които е бил разискван и приет на една събрание на сръбските водители във Враня, свикано по инициативата на председателя на Комитета в Крагуевац, дето, както Ви е известно е съсредоточена главната ръководителна деятелност на сръбското четническо движение...Едно начало на изпълнение на тоя план, може да се каже, че е турено вече с преминаването в Паланечко, на една чета от около 30 души, за която своевременно Ви съобщих. В Пехчевско, от сърбоманите в село Борово има образувана една чета от 18 души, под водителството на някои си Владимир Ковачевич (Владимир Ковачевић), запасен офицер. Четерима от четата са турци от село Борово.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.29-30.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 356.


Поверителен рапорт № 265 до министър-председателя..

Скопие, 9 март 1906

“...Във Вранска-баня, дето се туряли на разположението на комитета. В числото на заминалите се намирали и трима арнаути-качаци от Призренско, които и по-рано за пари са служили на сръбската пропаганда в Гостиварско.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.31-34

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 357.


Рапорт № 424 до БДА...

Скопие, 24 май 1906

“На 19 того (май 1906), в петък вечерта, към 10 ½ часа, от село Спанчево единадесет селяне и двама от село Соколарци (Кочанска кааза), всичко тринадесет души от селяните ни, като се връщали от работа за селата си, на един час разстояние от селото, около 13 души, една тайфа като хвърлила пусия в сейтбите си, въоружена с пушки, пресичаща пътя на селяните и след като ги хванала и вързала един по един ги била с пушките си и с нож ги съсекли. От тях, 12 души убиват и един ранен остават, телата им и досега още стоят. ...Върху всеки труп, била оставено по една дървена клечка, разцепена на едния край, в които личало парче книга написана със следното съдържание: “За отмъщение на убитите сърби”. Убийците били с фесове, облечени с арнаутски дрехи.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259, л.16-17

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 358-359.

Рапорт № 657 до ...

Скопие, 14 септември

“....От прискърбната 1903 година, учебното дело в Македония, което и без това небеше блестяще, съвсем се разтрои не само от систематическите пречки и преследвания на властта, но и от нашата неразбория и апатия.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.205, л.21-25

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 360.


Рапорт № 723 до Министъра на ВРВ...

Скопие, 25 октомври

“...главните усилия на сръбските чети, засега са насочени спрямо селото Подържи-кон. След като те задигнали Петрово 5-членно семейство, за което се говори, че било избито, сърбската чета, която оперира в тази местност е изпроводила на 23-тий того (септември 1906) билетчета до селяните, с които им съобщава, че ще преобърне селото на пелел, ако то в най-кратко време не се посърби.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259, л.27

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 365.


Рапорт № 774 до Министъра на ВРВ...

Скопие, 25 октомври 1906

“...Поставянето на едно отделение в село Конярево, което напоследък бле няколко пъти нападано от сръбските чети, стана вследствие на настоятелните постъпки пред валията и консулите, обаче, както ми заяви Оскман паша, това е едно изключение, което той по никакъв начин, не щял да позволи да се повтори, защото с подобни отстъпления рухвал целия му план на действие, какъвто той виждал за единствено възможен, при средствата, с които разполагал”.

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е..213, л.38-40

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 366.


Рапорт № 796 до Министъра на външните работи и в..

Скопие, 10 ноември 1906

“...Така на 19 м.м. (октомври, 1906) вечерта, една голяма скръбска чета е нападнала с. Подържи-кон...На оплакванията на селяните, жандармерийския порутчик Шериф ефенди извикал: “Станете сърби, ако искате да ви се повърне отнетото и опожареното!” На 22 с.м. една друга сръбска чета е задигнала от с. Градец, същата кааза 80 овци и два глави едър добитък, принадлежащ на селяните Н. Пешов, Доде Митов, Мито и Цеко Георгиеви.
На 23 с.м. вечерта, е убит извън селото Станци, с.к. първенеца от това село Кръстьо Йованов, 45 год. Това убийство се тъй също приписва на сръбските чети.
На 25 с.м. вечерта, на нову една сръбска чета се промъква в с. Градец, и запалва къщата на селянине Косту.
На 26 с.м една сръбска чета, минувайки през района на село Псача, с.к. е задигнала 15 овци на Яким Младенов.
На 1 того същата чета, повторно се връща в с. Псача и тоя път задига 40 овци на Арсо Радев и двамата му съседи.
Същият ден сутринта, Иван Атанасов и Наки Йосифов, от село Ранковци, с.к. тръгнали с три коня натоварени с жито, за да отидат на пазаря в Куманово. На пътя били пресрещнати от една сръбска чета, и отвлечени заедно с конете. Отвлечените досега още не са пуснати, говори се, че са били убити.
На 3 с.м. 5 души сръбски четници, се промъкнали в хана на Йордан Стефанов в сл Ранковци и след като обрали парите му, отвлекли го със себе си. И за него няма още никакво известие.
На 10 м.м. през ноща 15 души сръбски четници са отвлекли 10 овци, принадлежащи на Трайко Стайков и Атанас Харачия от с. Орах, Кумановска кааза.
На 7 с.м. една сръбска чета, е влязла в с. Беляковци, Кумаяновско и изгорила къщите заедно с покъщнината и част от добитъка на селяните...
На 23 с.м. една сръбска чета е нападнало с. Орах, с.к. и откарлала 140 овце, заедн със селяните от това село, Г. Самуилов и сина на Петруш Палачански.
На 10 с.м. въоръжени селяни от сърбоманското село Щалковица, Кратовска кааза, нападнали с. Радковица, с.к. и запалили две къщи.
През същата нощ, сърбомани от село Злетово, Кратовско изгорили плевнята на българската света обител при с. Лесново...
На 13 с.м. през ноща била запалена плевнята на Мицко Войнов, в село Бели, Кочанска кааза..На сутринта и недалеч от произшествието е било намерено едно писмо, писано на сръбски със следното съдържание: “Сега Ви изгорихме само една плевня, но ако в продължение на 3 дни не се откажете от Екзархияьта и се признаете за сърби, ще се повърнем и ще изгорим цялото село.”
Извършеното злодеяние се преписва на една сръбска чета, за която се чу, че е дошла околро началото на изтеклия месец, и се е криела в чисто турското село Баня...”

ЦДИА, ф.335, оп.1 а.е. 213, л.41-44

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 368.


Рапорт № 800 до Министъра на ВРВ...

Скопие, 12 ноември 1906

“..На 31 октомврий, н.г. една голяма сръбска чета е нападнала Беломорската махла в село Младо Нагоричане, Кумановска кааза, и запалила къщите на Спиро Иванов, Илия Иванов и Н. Петров. Къщите изгорели до основите, заедно с покъщнината и цялата зимнина.
... В същата чета запалила кошарата на Петко димитров и тая на С. Младенов, заедно с 13 кола сено.
На 2-ри того 4–рима сръбски четници, преоблечени в турски жандармерийски дрехи, влезли в с. Облавци, което от две години насам е нападано около 10-на пъти от сръбските чети, повикали кмета и двамата ази и ги отвмлекли със себе си под предлог, че ще ги водят при мюдюрина в село Градище. На другия ден, единия от азите бил освободен и изпратен в селото да каже на селяните, че ако те не станат сърби, кметът и азата ще бъдат погубени, а цялото село изгорено.”

ЦДИА, ф.335, оп.1р а.е.213, л.48-49.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 369.


Рапорт № 866 до МВРВ...

Скопие, 9 декември 1906

“...На 27 ноември, една сръбска чета отвлякла български свещенник в с. Радибуш, Паланечка кааза и още същия ден го убила.
На 28 с.м. друга една сръбска чета отвлякла български първенец Доде Петков от с. Страцин , Кратовска кааза и го съсекла.

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 213, л.53

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 370.


Рапорт № 877 до Дипломатическия агент в Турция...

Скопие, 10 декември 1906

“...1. На 25 м.м. ноември са задигнали от землището на с. Ругинци, Кумановско 112 овци.
2. На 26 същия месец, е била изгорена къщата на кмета на село Младо Нагоричане, Кумановско именуемия Пешо, българин.
3. На 18 с.м. е бил ранен селския първенец в Беляковци, българина Трайко Недялков. Нараняването е извършено, когато сръбската чета се е опитвала да запали българските къщи в това село.
4. На 12 с.м е била наранена жената на българина Серафим Кръстев от с. Мургаш.
На 27 същия месец е бил убит 60-годишния старец българина доде Петков от с. Страцин.
На 28 същия месец, са откраднати 28 овце на мите Георгиев от с. Псача, Паланечка кааза.”

ЦДИА, Ф. 335, оп.1, а.е.213, л.370

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 371.


Рапорт № 878 до Министъра на ВРВ...

Скопие, 11 декември 1906

“...В село Стари град, Велешка кааза, Лазар Трайчев, заминало в село Мартолци, което спадало в неговата енория, за да извърши службата... Вечерта, когато се връщал придружен от един селянин от с. Мартолци по име Коце Кочовски, биле издебнати от сръбската чета, която ги хванала и вързани ги подкарала къмв с. Стари град. като наближили последното село, те били и двамата застреляни....Четата се състояла от 10 души и била командувана от някои си Иван Стойков, бивш сръбски учител във Велес.”
ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 213, л.356.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 371.


Поверителен рапорт № 1 до министъра на ВРВ..

Скопие, 2.01.1907

“...Действующите в Кратовско две сръбски чети, са имали и около 20 души турци от Кратовско. Същите тия две чети, преди няколко дни са пренесли оръжие в двете турски села-Орел и Струизовци, Кратовско, на границата със щипската кааза.”
ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.1

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 372.


Рапорт № 18 до БТА в Турция...

Битоля, 2.01.1907

“... На 5-тогова една сръбска чета, под началството на воеводата Йосиф, блокирало прилепското село Долнени”
ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.259, л.34

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 372-373.


Рапорт № 20 до МВРВ...

Скопие 12 януари 07

“...Така на 20-сети миналия месец декемврий, една сръбска чета е отвлекла селяните: Спасо Додев, Богатин Иванов и Мите Божинов от новопосърбеното село Орех, Кумановско... На 24 сл.м. друга една сръбска чета, под войводството на Георги капетан, овлекла е още 4 души от същото село: Кръстю Домазетов, Яне Младенов, Кузман Ангелов и Стоян Тодоров, за които се вярва, че са вече погубени.
Същият ден, една сръбска чета е отвлекла селяните: Аврам Станков от село Беляковци, Кумоновско, което тоже се обяви за сръбско и няколко дни след това го е заклала в село Макреш...На 6-то того в сл. Младо Нагоричане, Кумановска кааза, едно цветуще българско село е било отново нападнато. Изгорена е била една една къщо, от тъй наречената Градиновска махала.”

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 374.

Рапорт № 36 до БТА в Турция...

Битоля 13 януари 1907

“...По принуждение и заплаха на четата на сръбския войвода Йосиф, родом от Битолско, в село Бела църква и бивш български четник и селото Долнени, Прилепско е било заставено да изпъди досегашния си български учител.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259.р л.35

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 377-378.


Поверителен рапорт № 70 до МВРВ...
Скопие 29 януари 907

“... 12 и 15 число на текущия месец, ръководителите на сръбското четническо движение, оттук и кралството са държали конгрес в едно от селата на сръбмското Черногорие, в които е било разисквано подеятелсността на сръбската пропаганда в страната и мерките, които ще трябва да се предприемат...А. Направено е ново разпределие на четническите райони, съгласно сегашния план, за завземането на селта от Кратовската кааза и проникването в Щипско.
Б. Решено е увеличението контингента на сега действующите чети.
В. Търговски бойкот който даде такъв бляскав резултат в Паланка и Куманово е решен да се разпростре върху всички градове, дето се има възможност, Санджака, като се увеличи и броя на дюкяните, сега субсидирани от сръбската пропаганда....В ония места, дето нема още наредени дюгяни на пропагандата, населението ще се застави да пазарува от турските.
Г. Взето е решение да се обърне особено внимание на войводите на четите, както на селските ръководители-да внушат на населението от сърбоманските села, да потдържа най-добри отношения с местните власти, а най-вече с масата от турското население.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211., л.6

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 379.


Рапорт № 85 до БТА в Турция...

Скопие 31 .01.907.

“... На 15 того сръбския войвода Денко Гелин от с. Чуплен, придружен от няколко четника е връчил на българина Петър Ангеров от село Младо Нагоричане, Кумановска кааза, воденичар на р. Пчиня, едно писмо за да го даде на селскитке първенци-Филип Петков и Димитър Пъркински....Пет дни след това и кмета нса Младо Нагоричане-именуемия Ангел е получил от същия войвода, заплашително писмо.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 219, л.8

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 380.


Рапорт № 140 до МВРВ...
Скопие 2.02. 1907

“...На 25 миналия месец януари, вечерта една сръбска чета от около 30 души под командата на войводата Иван Стойков (Jovan Stoikovic Babunski, Jovan Babunski, Jован Бабунски, Йован Бабунски) от село Мартулци, Велешка кааза, е влезла в село Стари град, с.к. Събрала селските първенци, които са заплашвани да унвищожат цялото село, е било принуждавано от четата цялото население, да се обяват за сърби.
За да даде по-голема внушителност на заплашвания си, четата е вързала четерима моци, синове на по-видните семейства. А имвенно: Дончо Коцев, Димитър П. Секулов, Лазар Ингов и Стоян Гоцев, които е отвлекла със себе си.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.9

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 381.


Рапорт № 153 до БТА в Турция...

Скопие , 10 .02.1 907

“В конака е получено едно писмо, което сръбския войвода Георги Скопянчето (Горги Скопјанчето, Ђорђе Скопљанче) е изпратил до командующия отделението войници в Карпински български манастир.
В това писмо, сръбския четнически войвода, натяква на офицера, че той вече не е турчин, че е продал душата си и вярата на бугарищите и бугарищкия иконом. Ако той бил истински турчин и патриот, той немало да отива да хваща сръбски четници, които идат тук, не за друго а за да помагат на турците и на турската държава, против общия неприятел-Българите”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.10

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 382.


Рапорт № 199 до БТА в Турция...

Скопие 22 февруари 1907

“...В последния град най-вече положението в това отношение, е дотам сериозно, че вече мнозина търговци и то измежду заможните се намират пред алтернативата да напуснат града, и се преселят другаде или пак да прегърнат сърбизма, като средство което ще тури край на материалните им щети и обезпечи поминъка им.”

ЦДИА, ф.321, оп.1, а.е.17-97, л.45-47

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 382-383.

Рапорт № 229 до МВРВ...

Скопие 3.март 1907

“... Преди няколко дни, се беше пръснало тук слух, че от емиграращите в Америка българи 120 души са били уговорени от хората в сръбските комитет в Ниш, да постъпят в четите, които Сърбия изпраща за Македония... по линията Ристовац-Ниш, пътуват винаги агенти на сръбските комитети, които между другото напоследък са натоварени, да вербуват хора за сръбските чети, измежду емигриращите за Америка македонци. Именно от обявилите се сръбски села на Поречето и от други някои райони на Битолски вилает.
Поменатите агенти се качвали, от Ристовац още във ваганите на емигриращите работници, и ги уговаряли срещу месечно възнагражданетие, да постъпят в редовете на сръбските чети.
...Така в последните дни на месец февруари са били уговорени от 376 пътующи за Америка, 120 души, които са оставени в Ниш и оттам след няаколо дни изпратени за Враня.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.13

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 384.


Рапорт № 236 до БТА в Турция...

Скопие, 5 март 1907

“...че на 11 того, една сръбска чета, около 25 души, под войводствотко на Иван Стоикович Мартулцалията (Йован Бабунски, Йован Стойкович Бабунски, Jован Бабунски, Jovan Babunski) и някои си Васил (Василије Трбић, Vasilije Trbiћ, Vasilije Trbic) е влязла в село Поменово, Велешка кааза. Заловило и вързало селските първенци-Иван Андонов, Пано Лазов и Велян Николов..”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.15

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 386.


Рапорт № 292 до БТА в Турция...

22 март 907

“...Приключетно при настоящето имам чест да Ви изпратя, за сведение, препис от писмото на сръбския войвода, сърбомана Цено Марков (Цене Марковић, Цено Марковић), отпавено до кмета, свещенника и старейшините на село Вълковие, Тетовско, с което ги кани да станат сърбомани..”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.16-17

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 387.


Рапорт № 307 до БТА в Турция...

Скопие 26 март 1907

“...Сега същото такова писмо е изпратено и до село Станче, същата кааза.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 18

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 388.


Рапорт № 273 до БДА в Турция...

Скопие, 26 март 1907

“...На 26 того вечерта, селото Брезица, Чайрово Скопско на границата на Велешката кааза, е било нападнато от въоръжени хора, за които се вярва да са сърбомани от с. Рудник. Начело със свещеника си Игнат Трайков, най-активния орган на сръбската пропаганда и най-големия пакостник на българите във Велешко, които е бил главната причина за нападението на село Редник...нападателите са изгорили 4 от крайните къщи на селото Брезица, пришнадлежаци на Ане Кузманов, Стойне Саздов, Божко Тасков и братята Никола и Саздо Яневи и плевните на Мирчо Грозданов и Траян Толев.
Божко Ташков при това е бил убит, и наранена Русенка Стойчева. Между нападателите е имало турци от колоните села, с каквите поменатия по-горе свещенник, си често служи за да тероризира селата от българската страна”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.19

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 389.


Битоля 26 март 1907

“на 22 того на 1 вечерта вечерта по турски, една сръбска чета под предводителството на войводите: Григор (Глигор Соколов, Глигор Соколович, Глигор Лямев, Глигор Лямевич Соколович, Григор Соколов, Глигор Лямевич, Глигор Соколовић, Глигор Лямевић, Gligor Sokolovic, Gligor Ljamevic, Gligor Ljamevic Sokolovic) Йосиф Белоцърквенички, и Иван Долгачо (Йован Долгач, Йован Долгачо, Јован Долгач), влезла в село Ореховец, и след като малтретирала няколко селяни, заповядала на селяните да станат сърби. И преди да напусне селото на 8 часа през ноща, отвлекла със себе си: учителя Димитър Петров и селяните Георги Николов и Георги Кузманов и Спирко Тасев”

ЦДИА, ф.331, оп.1 а.е. 221, л.12

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 389-390.


19 март 1907

“...Едно такова писмо на 19 миналий месец март, сърбоманския учител с. Леуново е предал на българския учител в с. Новаче Костов, с което последния се приканвал да предаде всичките книжа и сметки на сърбоманите на селото. В противен случай българския учител, се предупреждава че ще бъде наказан със смърт”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.20

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 390.


Рапорт № 304 до БДА в Турция...

Скопие, 6 април 1907

“ На първи того, по пладне една многобройна срвъбска чета е нападнала чисто българското село Извор, Велешка кааза, на пъта от Велес за Прилеп, изгорила е две къщи и осем плевни, ранила слабо двама души и след като отвлякла 16 души от по-първите селяни-напуска селото...Два дни после, пленените били пуснатислед като подписали за себе си и за селото един арзохал, че се отказват от Екзархията...
На 3 –ти того, същата чета е нападнала българското село Владиловци, с.к., ограбило книгите на учителя, които успял да избяга и оставила за подпечатване и подаване до властта един арзохал, със същото съдържанието като тоя на изворчани.
На излизане от селото, четата отвлекла трима души, селски първенци, за които заявила, че няма да останат живи, ако цялото село не подпише и не подпечата арзохала.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.21.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 391.


Рапорт № 357 до МВРВ...

Скопие, 14 април 1907

“На 10 и 11 того, с.с. Войница и Ораховец, Велешка кааза са получили заплашителни писма, с които се поканват да побързят да се откажат от Екзархията, ако искат да бъдат пощадени.
Във Велешко се движат, четири сръбски чети, с войводи: Григор (Gligor Ljamev, Gligor Ljamevic, Gligor Ljamevic Sokolovic, Глигор Соколовић) от с. Небрегово, Прилепска кааза, един особенно опитен и храбър момък, некогашен сподвижник в четата на българския запасен офицер Константинов, действуваща тоже във Велешко; Васил Торбич (Василийе Тръбич, Васил Тръбич, Василие Тръбич, Василије Трбич, Василије Трбић) от Кралството; Иван Мартулчанеца (Jovan Babunski, Йован Бабунски, Йован Стойкович Бабунски, Јован Стојковић-Бабунски) от с. Мартулци, купен от сръбската пропаганда българин и Иван Дъгач (Йован Дългач, Йован Долгачот, Јован Долгач) от Поречето.
От един месец насам, тия войводи са кръстосали повече от 15 български села в каазата, едни нападнали а други само преминали, за да оставят заплашителни писма...”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.22

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 393.


Поверително писмо № 288 до БДА...

София, 23 април 1907

“... На 5 януари е било нападнало българското село-Младо Нагоричано (Кумановско), в което е било оставено заплашително писмо, съдържаще даже хули против НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО-КНЯЗА....
Независимо от това, в последно време са биле изпратени от Сърбия в Македония, 3 нови чети: Едната под войводството на Йово Стойкович (Йован Стойкович Бабунски, Йован Бабунски, Jovan Babunski, Јован Стојковић-Бабунски) , с цел да навлезе в Малешевско, гдето няма никакви сърбомани, втората под войводството на пехотния капитан Войн Попович (Voin Popovic, Vuk, Voin Popovic-Vuk, Војин Поповић – Вук), с цел да навлезе в Паланечко, а третата под ръководството на офицера съзаклятник, артелирийски капитан Михайло Ристич, да квартирува в Скопско...Така през 1905, две сръбски чети в Македония, бяха предвождани от Поручник Богдан Хайнц (Богдан Хајнц, Богдан Хајнц Југовић), и Поручник Бранивой Иванович, наречен още Брано...
Състава на сръбско-македонския комитет, влиза понастоящем генерал Никодине Стефанович, и недавнашния адютант на престолонаследника майор Пешич. Председател на Комитета е Професора Люба Йованович (Љубомир Јовановић-Чупа, Љубомир Јовановић) първия подпредседател на Скупщината. Самият Престолонаследник, е сключил един зае от 100 хиляди лева.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 133, л.39-40

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 397-398.


Рапорт № 398 до МВРВ...

Скопие, 25 април, 1907

“В село Владиловци, Велешка кааза, предмет на рапорта ми от 6-ти того, под номер 334, понеже дълго време отказа да отстъпи пред заплашванията на сръбските чети, на Велики четвъртък, е било наново нападнато и принудено да даде заявление, че се отказва от Екзархията.
На 16-ти того, и в с. Крайница, Велешка кааза, се получило тук приложеното в препис заплашително писмо, писано сигурно както се вижда от някои ренегат, които сега се подвизава в сръбските чети.
На 14-ти с.м. вечерта, една сръбска чета, в която са били познати много селяни от село Гебър, Паланечка кааза, е нападнало горната махала на българското село Градец, с.к. отдето задигнала 15 овце, осем агнета, една кобила и разровила покъщнината, чмаст от която разграбила на селянина Иван Стойков (Иван Стойкович, Йован Стойкович, Йован Бабунски, Jovan Babunski, Јован Стојковић, Јован Стојковић-Бабунски) , които можал да се спаси с бяг от убийството.
По тоя случай са арестувани 8 души, Габерчани (сръбомани) посочени от пострадалия.”

ЦДИА, е.331, оп.1, а.е. 219, л.23-24.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 403.


Рапорт № 455 до МВРВ...

Белград, 19 май 1907.

“Събираните от тукашните македонци преимуществено от Кичевчани, в “волни помощи”, за организирането и екипирането на горните чети, трябва да възлизат на повече от 10 000 лева. Само 4-ма души са дали всеки по 1000 лева.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 220, л.12-13.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 406.


Рапорт № 547 до МВРВ...

Скопйе, 8 юни 1907

“...на първи того, вечерта една сръбска чета от 20-души, облечени в четнически дрехи (и придружена от 50-60 души въоръжени селяни и с преминалите напоследък към патриаршията села: Дубровница, Осиче и Подържи-кон, Паланечка кааза) е нападнало българското село Киселица, с.к.
Като залог е бил заловен и отвлечен селянина Менче Тодоров, 28 годишен момък.
Четата на Цене Маркович (Цене Марковић), състоящата се от 15 души, от които трума турци, е влезла едно под друго в с.с. Лешница и Церово, които със заплашвания е принуждавана да се откажат от Екзархията и обявят за сърби.
На 29 миналий месец, през нощта, същата чета е влезла в с. Маврово, Гостиварска кааза, и се отправила към къщата на българския свещеник в селото Трайчо Угринов...”

ЦДИА, ф.321, оп.1, а.е. 17-97., л.176.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 410.


Рапорт № 480 до БДА в Турция...

Битоля 10 юни 1907

“Според сведения пристигнали едва сега тук, преди няколко време един сърбомански четник се появил при местния български районен войвода в Кичевско, Пешо Радев, заявил му че се е попишманил дето е постъпил в сръбска чета и помолил да го приемат в българската. Неизвестно по какви съображения, Пешо се съгласил и го приел в неговата чета. Обаче след няколкодневно ходене с българската чета, на 23 миналия май, когато четата била при село Русяци, Кичевско, коварния сърбоманин издебнал войводата Пеша, като спал и го убил.”

ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 213, л.102.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 411.


Рапорт № 622 до МВРВ...

Скопие, 3 юли 907

“...на 27 миналия месец юний, една сръбска чета е нападнало българското село Киселица, Паланечко и отвлякла селяните-първенци Петре Георгиев, Менче Тончов, Тошо Иванов и Димитър Анкин, за да принуди селяните да се обявят за сърби.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.28

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 412.


Рапорт № 761 до МВРВ...

Скопие, 23 август 1907

“...на 19 ти того вечерта в село Страцин, Кратовска кааза е влязла една силна сръбска чета, която отвлякла девет души селяни и 3-ма души граждани от Кратово, които се намирали по спахийската работа в селото. Един от гражданите които се противил, бил убит, другият от тях бил известния кратовски богаташ Михайл Костов.”

ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.36.

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 415.


Доклад № 822 до МВРВ..

Скопие, 15 октомври 1907

“..., че местата, в които се е ширила сръбската пропаганда са тъкмо ония, върху които сме упражнявали най-слабо културно въздействие от наша страна, а други като Прешевско и някои части от северозападната част на вилаета като Митровица, па дори и Призренско са били съвършено оставени извън нашата културна дейност в страната. Ако това не беше така, ако в Прешовско и другаде имахме по някой запазен кът сега не само щяхме да имаме с какво да разделим и отслабим сръбските усилия, но и място да отстъпим, ако действително пред натиска на сръбския терор трябвашпе да отстъпим, за да изложим чисто българските краища, като велешко, Паланечко и Скопско на сръбското нашествие.
Официални правителствени документи от 30-40 год, па и по-късно говорят за българи в Призренско. Тук както и в Митровица, дето и сега има 25-30 български къщи, преселници от Велес и каазата, като занаятчии, ...можали сме преди да настанат смутните времена в страната да откриеме по едно училище, ако не за друго, то поне да погълнем част от вниманието и усилията на сърбите....непростителна грешка сме направили по отношение на Прешовско-една кааза населена с българи, останала под ведомството на Патриаршията...Сега Прешовско е център на сръбската четническа деятелност и от него излизат най-преданите ратници в борбата спрямо българите в страната...
Едно средство, което тая пропаганда практикува на широка нога, това е подкупа. При царящата корупция в Турция това средство...е давало за сърбите най-добри резултати, ...и в отношенията им с турското правосъдие...
В Гостиварско и Тетовско измежду именитите злодеи и дерудежии арнаути те са поддържали като селски бекчии или училищни пазачи да тероризират местните българи, за да стават сърби...С течение на времето и намалението вероятно на средствата тоя род подкупи съвсем намалява, но за това пък увеличиха размера на помощите, които раздават, за да привлекат бедни български деца, най-вече като стипендианти в гимназиите им в Скопие и в Солун...
На почитаемото министерство е известно, че тукашните сръбска мъжка и девическа гимназия са открили с ученици от Кралството и Черна...в числото на последните имаше синове и дъщери на високи чиновници и депутати от Белград...
С привличането от тук там на българчетата в тия гимназии намаля броя на сърбите и черногорците...от 2-3 години насам почти всяка година в повереното ми агенсво се явяват 6 до 10 черногорчета да просят ходатайството ми..., като проклинаха и сръбство, и управа...”

ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 205, л. 61-82

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 416-427.


Рапорт № 899 до БДА в Турция...

Битоля 16 април 1907

“...по сведения получени от тукашните власти, на 4 того, една сръбска чета нападнала с. Св. Врач, Кичевско, и убила 5 души селани.”

ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 259, л. 86

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 428-429.


Рапорт № 884 до МВРВ...

Скопие, 17 октомври 1907

“...На 4 того вечерта една сръбска чета от около 15 души е запалила трите воденици до с. Бистрица, принадлежащи на Китан Янакиев.”

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а.е. 219, л. 39

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 429.


Рапорт № 888 до МВРВ...

Скопие, 18 октомври 1907

“...На 4 того, според сведенията получени от Куманово и Паланка, отвлечените при с.с. Страцин, Кратовска каза, 9 души българи... всички 14 души българи за били избити и заровени в местността Бабина поляна близо до сръбската граница.”

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а.е. 209, л. 43

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 430.


Рапорт № 201 до МВРВ...

Скопие, 12 март 1908

“... С пукването на пролетта, които напоследък не проявяваха никава видима дейност се раздвижиха и почнаха отново своите подвизи.
В сряда, на 5 текущий, в 2 часа през дена българите Нешо Петров, Христо Димов, Стойко Стоилов и Марко Димов, с. Глухово, и Томе Стефков и Траян (бащиното му име е неизвестно) от с. Оризари, Скопска кааза, като били по дърва, на връшане за в село, по банянския път, били нападнати от 6 души въоръжени сръбски четници, ...четниците, по видиму, за да предадат по-голямо внушение на исканията си, нанесли силни побои с дърво по гореизброените лица.”

ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 259, л. 116

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 443-444.


Рапорт № 313 до МВРВ...

Скопие, 12 май, 1908

“... На 8 того срещу 9 привечер една сръбска чета, усилена от селяни от околните сърбомански села, всичко на брой повече от 100 души, нападнала селото Страцин, Кратовска кааза...
Пострадали са следните българи:
Лазар Стоянов...
Младен Лазаров...
Стефан Атанасов...
Мита Серафимов...
Пешо Иванов...
Алексо Георгиев...
Ангел Димитров...
Цветан Илиев...
Андон Гюрков
Илия Николов...
Анчо Мишев...
Михаил Петров-убит.
Стефан Ангелов-ранен.
Йован Стефанов-убит.
Младена Димитрова-изгоряна.
Стоян Иванов-убит.
Цветан Иванов и Петруш Цветанов-заклани
Георги Илиев...
Стоимен Ристов...”

ЦДИА, ф. 321, оп. 1, а.е. 1378, л. 67-69

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 448-449.


Поверително писмо № 609....

София 10 юни 1908

“...през май месец са заминали през турската граница при Прешовската кааза 235 души сръбски четници, разделени на 4 групи. Първата под началството на Йован Долгача (Йован Долгач, Jovan Dolgac, Јован Долгач), ...втората под началството на Михаило в Поречието, третята под началството на Григор (Глигор Лямев, Глигор Лямевич, Глигор Лямевич Соколович, Глигор Соколовић), предназначена за Велешко, и четвъртата, командувана от двама офицери...ще действува в Битолкско ”

ЦДИА, ф. 321, оп. 1, а.е. 378, л. 120-123

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 459.


Рапорт № 31 до МВРВ...

Скопие 23 януари 1909

“... С рапорта си от 27 август 1908 година..имах честта да донеса до знанието Ви за образуването на една “српска демократска лига у отоманскоj царевини” със седалище в Скопие,...”

ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 416, л. 5

В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 462-463.

0 коментара:

Post a Comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial